[VES] gram

288    
    (за)торочить
наст. вр. или буд. вр.   (за)торочу
(за)торочишь
(за)торочит
(за)торочим
(за)торочите
(за)торочат
прош. вр.   (за)торочил
(за)торочила
(за)торочило
(за)торочили
повел.

накл.
ед. ч. (за)торочи
мн. ч. (за)торочите
деепр. наст. вр. тороча
прош. вр. (за)торочив(ши)
прич. действ. наст. вр. торочащий
страд. наст. вр. торочимый
действ. прош. вр. (за)торочивший
страд. прош. вр. (за)тороченный
кр. ф. м. р. (за)торочен
страд. ж. р. (за)торочена
прич. ср. р. (за)торочено
прош. вр. мн. ч. (за)торочены
312    
    (с)дружить
наст. вр. или буд. вр.   (с)дружу
(с)дружишь
(с)дружит
(с)дружим
(с)дружите
(с)дружат
прош. вр.   (с)дружил
(с)дружила
(с)дружило
(с)дружили
повел.

накл.
ед. ч. (с)дружи
мн. ч. (с)дружите
деепр. наст. вр. дружа
прош. вр. (с)дружив(ши)
прич. действ. наст. вр. дружащий/дружащий
страд. наст. вр. -
действ. прош. вр. (с)друживший
страд. прош. вр. сдружённый
кр. ф. м. р. сдружён
страд. ж. р. сдружена
прич. ср. р. сдружено
прош. вр. мн. ч. сдружены

© Eesti Keele Instituut    a-ü sõnastike koondleht     veebiliides    @ veebihaldur